Буковите гори на Балканите са под закрилата на ЮНЕСКО

Вековни букови дървета и девствени гори свидетелстват за българската история през последните 240 години. Едно от най-разпространените дървета в Европа, което без човешка намеса би покрило почти 40 процента от територията на древния континент, е причината част от Национален парк „Централен Балкан“ да е част от световното природно наследство, а от векове – старите букови гори, които растат там са под закрила на ЮНЕСКО. България е една от 12-те страни в Европа, които имат честта да бранят това природно наследство на континента. Стотици туристи пътуват до Европа всяка година, за да се разходят под прохладната им сянка и да видят сами симбиотичните връзки между бука и местната флора и фауна. Неслучайно това е едно от най-новите направления в европейския туризъм – екотуризъм, бягство от „цивилизацията“, опознаване на диви и природни кътчета.

Европейският бук се разпространява след края на ледниковия период, главно поради факта, че е много издръжлив, може да оцелее в почти всеки климат и вирее дори на неплодородни почви. Растенията се нуждаят от животворната енергия на слънцето, така че тревите и храстите на земята могат да растат само през пролетта или късната есен под гъстата букова зеленина.

Любителите на приключенията и пешеходния туризъм със сигурност вече са очаровани от възможността да се разходят из „девствените гори“ и да станат свидетели на десетки растителни видове в естествената им среда. Националният парк е подходящ както за индивидуални посетители, които могат да следват маркирани пътеки, така и за специализирани групи, които искат да се насладят на един от зелените бели дробове на Европа. Така че не чакайте, грабвайте раниците и тръгвайте на следващото си приключение в пустинята.

Букът пречиства водата, предпазва от наводнения и спира ерозията

Площта на буковите гори под закрилата на ЮНЕСКО в България е 11 хил. хектара и са разположени в девет резервата на територията на Национален парк Централен Балкан – Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Соколна, Пеещи скали, Стара Река, Гендима и Северин Джендем. В резерватите те заемат над 55% от територията, а масивите на целия парк възлизат на 15% от Централен Балкан. Любителите на пешеходния туризъм могат да избягат от цивилизацията и да се разхождат из скалистите горски масиви под сянката на вековни дървета за няколко дни, като уважават съкровищата около себе си и спазват всички правила за опазване на природата.

Девствените гори или умерените първични гори са рядкост в Европа поради дългата и непрекъсната употреба от човека и високата гъстота на населението. Балканите са „брега на буковите гори“, където древното дърво се е разпространило и колонизирало отново Европа преди около 6500 години, след като малки популации от местен бук са оцелели през последната ледникова епоха. Ето защо българските букови гори са толкова привлекателни за туристите – оттук започва преразпределението им в цяла Европа.

Със средна продължителност на живот от 133 години централнобалканските букове са бащите на горите. Всъщност повече от три четвърти от тях са столетници, тези над 150 години заемат повече от 14 000 хектара. На места има и горски масиви на повече от 240 години. Значителна част от тях са „девствени“ – хората не са се намесвали и не са влияли на развитието им. Сред най-известните букови дървета в парка е така нареченият Боатин бук.

Буковите гори са разположени в централните части на планините – между 800 и 1600 метра над тях морското равнище. Предпочитат северно изложение, където влагата е по-изобилна и почвата е по-дълбока, но виреят и на по-сухи места и по-плитки почви. В Централен Балкан буковите гори са разпространени почти равномерно от двете страни на планинската верига.

Обикновеният бук често съжителства с обикновения габър и смърча, но може да се „сприятели“ и с явор, планински ясен, клен, офика и бучиниш. Заради гъстата сянка под буковите дървета няма много други растения, но миризливият бял равнец, известен още като лазаркения, както и сфилицата, успешно се справят с трудния живот в гората. В някои райони на централните Балкани в буковите гори се срещат и тис и черна боровинка. Буковата гора, съжителстваща с вечнозелен лавровишняк – реликт III клас, е един от най-редките и разпознаваеми видове букова гора в националния парк, като най-голямата и компактна от тях се намира в района на Троянския балкан.

Така че, ако сте любител на ботаниката, просто вземете раницата си, не забравяйте фотоапарата си и продължавайте да откривате редки и красиви растения.

Буковите дървета също са много полезни, осигурявайки естествена жизнена среда за стотици растения и животни дори след смъртта, предотвратявайки ерозията, създавайки благоприятен климат и дори предпазвайки от наводнения, като забавят потока на дъждовната вода. Освен това буковите гори имат свойството да пречистват водата и ако някога сте пили вода от извор в Балкана, сами сте опитали колко свежа и чиста е тя. А ако не сте – ето още една причина да потърсите лековете от зелена букова гора. Природният парк е подходящ и за климатолечение и медицински туризъм, тъй като буковите гори пречистват въздуха и го насищат с кислород, като по този начин лекуват своите посетители. Така че ходенето е не само забавление за любителите на природата, но и здравословно и лечебно.

Освен буковите гори на Национален парк Централен Балкан, ЮНЕСКО подчертава и значението на 4 уникални природни забележителности в парка, които можете да посетите, ако не се страхувате от пешеходен туризъм. В някои случаи ще ви трябват и умения за катерене. Новоселските скали се намират на територията на резервата Северен Джендем и представляват скален венец с височина над 500 метра, поразяващи с необикновената си красота, но и с непристъпността си. В района могат да се намерят множество скални стени, пещери и други геоморфологични форми.

Друга природна забележителност са Пеещите скали, които се намират в едноименния резерват. Представлява и скален венец, образуван на билото на Стара планина, северно от Триглав планина. Ждрелото Таджа се намира в резервата Джендема. Ждрелото включва интересни геоморфоложки фигури – тесни и дълбоки долини, скални стени и кули, причудливи карстови форми и водопади. Близо до резервата Стенето може да видите скален насип, наричан още кратера Крали Марко. В парка се намира и най-дълбоката пропастна пещера в България. Това е пещерата Райчова дъбка, която е дълбока 377 метра.

Така че, ако сте любители на природата, определено има много красота, която да откриете и да се насладите в парка. Все пак ви съветваме да го посетите с добре обучен планински водач и да потърсите повече информация за района от управата на парка.

Това съдържание е изготвено като част от проект Министерство на туризма.