България въвежда общонационален скрининг за рак на маточната шийка – URACTIV за справяне с високата смъртност

Българското правителство предлага 4,5 милиона евро първоначално финансиране, което ще бъде преведено на Националната здравноосигурителна каса, за провеждане на по-широка програма за скрининг на рак на маточната шийка в опит да се доближим до средното за ЕС.

Ракът на маточната шийка е вторият най-често срещан вид рак сред жените на възраст от 15 до 44 години в България, отбелязват в решението си правителството.

Държавата ще финансира безплатни медицински прегледи при гинеколог за всяка българка, изследване на биологичен материал, както и интерпретация на резултатите от патолог.

Хиляди за изучаване

Програмата включва всички жени на възраст от 20 до 49 години, независимо дали са здравно осигурени.

Около 25% от българите не са здравно осигурени, което затруднява достъпа им до здравната система на страната. Това се дължи основно на големия дял на „сивата икономика“ в страната, който се очаква да достигне около 30% до 2023 г., според работна група на Европейския парламент.

Очаква се поне 90 000 българки да бъдат изследвани до края на годината. Предлагат се и мобилни офиси за отдалечени и труднодостъпни места. Правителството ще финансира информационна кампания, за която ще бъдат отпуснати 1 милион евро.

По данни на Българското дружество по онкологични науки обхватът на скрининг за рак на маточната шийка на жените на възраст 20-69 години в България е 45,5%, което е много по-ниско от средното за ЕС 59,9%.

Ракът на маточната шийка е голям проблем

В България всеки ден от рак на маточната шийка умират по две жени, като заболяването е най-разпространеното сред жените след рака на гърдата.

5-годишната преживяемост на онкоболните в България намалява и е много по-ниска от средната за ЕС. За рака на маточната шийка това е 55% срещу 64% в ЕС.

За последните пет години, при същия брой онкологични заболявания, около 27 000 годишно, държавният бюджет за лечение на рак се е увеличил от €320 милиона на €735 милиона, главно поради увеличените разходи за лекарства за рак.

Но България е единствената страна в ЕС с нарастваща смъртност от рак.

Смъртността се е увеличила от 229 смъртни случая от рак на 100 000 души през 2011 г. до 242 на 100 000 през 2019 г. и 247 на 100 000 през 2020 г.

Средно в Европейския съюз смъртността е спаднала от 268 на 100 000 души до 252 на 100 000 души, според данни от 2020 г. от Европейския регистър на раковите различия.

Антиваксъри и HPV

Ракът на маточната шийка се определя като рак на младите, обясняват специалистите. Увеличението на заболеваемостта е най-изразено и в двете възрастови групи – при жените на възраст 30-39 и 40-49 години. За разлика от това, процентът на нарастване на заболеваемостта сред жените над 60 години и 20–29 години е относително нисък.

Превенцията се постига чрез ваксиниране срещу човешкия папиломен вирус (HPV), основният причинител на този вид рак.

Според СЗО 140 държави са въвели ваксината срещу HPV в своите имунизационни програми. Момичетата, а постепенно в много страни и момчетата на възраст между 9 и 13 години, които все още не са започнали сексуалния си живот, отговарят на условията за ваксина.

В България държавната програма в момента обхваща само момичета, но има планове за безплатно ваксиниране на момчета от 2025 г. Обхватът на целевото население обаче остава нисък, около 3%, поради широко разпространеното нежелание за ваксини.

„България заема много тъжно място в тази ваксинационна статистика. Най-лошото е, че имаме държавна програма, но тя не се изпълнява“, коментира проф. д-р Радка Аргирова, ръководител на Националния експертен съвет по вирусология.

През 2023 г. 1928 момичета на възраст 10–13 години са получили пълен курс на ваксинация с четиривалентна ваксина срещу човешки папиломен вирус.

Между януари и април тази година 1425 момичета от същата възрастова група са получили първата си доза от деветвалентната ваксина. Повече от 1,1 милиона евро се финансират за програмата за ваксиниране.

[By Krassen Nikolov, Edited by Vasiliki Angouridi, Brian Maguire | Euractiv’s Advocacy Lab]

Прочетете повече с Euractiv