България може да поиска освобождаване от всякакви санкции на ЕС за руския нефт и газ

Българският премиер Кирил Петков говори по време на интервю за Ройтерс в София, България, 7 март 2022 г. REUTERS/Спасиана Сергеева

СОФИЯ (Ройтерс) – България подкрепя санкциите срещу Русия като начин да спре нахлуването си в Украйна, каза българският премиер Кирил Петков, но вероятно ще търси изключение за забрана на вноса на руски природен газ и петрол, ако такова предложение бъде направено. в понеделник.

Членка на ЕС и НАТО, България е почти изцяло зависима от доставките на газ от руския Газпром, докато единствената й петролна рафинерия, собственост на руската Лукойл (LKOH.MM), осигурява повече от 60% от използваното гориво в страната.

Двама източника, запознати с въпроса, казаха пред Ройтерс в понеделник, че Съединените щати са готови да продължат напред със забрана за внос на руски петрол в Съединените щати без участието на съюзници в Европа. Прочетете още

Германия, най-големият купувач на руски суров петрол, отхвърли плановете за забрана на вноса на енергия, позиция, която Петков подкрепи.

„България ще подкрепи всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но тези две (нефт и газ), може би ще поискаме изключение… каза Петков в интервю за Ройтерс.

„Напълно подкрепяме украинския народ, подкрепихме първия пакет от санкции, дори сме отворени и за други санкции, само тези две санкции, ще ни бъде много трудно да ги разглеждаме като икономика и като държава“, той каза.

Той каза, че България работи за диверсификация на доставките на природен газ и води преговори за внос на по-големи количества азербайджански газ, докато проучва вариантите за втечнен природен газ, доставян през гръцките пристанища.

Петков каза, че страната, която експлоатира два съветски ядрени реактора с мощност 1000 мегавата в завода си в Козлодуй, проучва как да продължи с ядреното оборудване, доставено за 2000-мегаватовия ядрен проект Beilin.

България вече е платила на Русия за оборудването.

Той каза, че правителството обмисля дали трябва да се използва като част от хибриден реактор, който може да използва горива от САЩ или Западна Европа, или трябва да продаде оборудването на друга страна и да започне отново с нова технология, а не от Русия.

Центристкото коалиционно правителство на Петков също ще започне да купува 1,5 милиона тона пшеница, за да поддържа хранителните си доставки до реколтата следващата година и да избегне рискове, които могат да възникнат от евентуални аварии в атомните електроцентрали в Украйна.

Черноморската страна, която миналата година е произвела над 7 милиона тона пшеница, не планира да забранява износа на пшеница, каза Петков и допълни, че страната ще увеличи и запасите си от царевица и слънчоглед.

Петков каза, че България, която е обвързала своята фиброзна валута към еврото, в момента е ангажирана с целта си да се присъедини към еврозоната от януари 2024 г. Той каза, че инфлацията ще остане до голяма степен в съответствие с тази в страните от еврозоната.

„България има валутен борд, така че по някакъв начин вече сме все едно сме в еврозоната, нищо не се променя за нас. Нямаме отделна парична политика… нашата инфлация до голяма степен ще бъде наравно с европейската.“

„Засега все още сме на текущата целева дата 2024 г. и се надяваме, че можем да я изпълним“, каза той.

(Репортаж от Цветилия Цолова) Редактиране от Ник Макфий и Розалба О’Брайън

Нашите критерии: Принципи на доверието на Thomson Reuters.