Българската икономика показа устойчивост на множество сътресения и се очаква растежът да се възстанови, а инфлацията да продължи да намалява

Българската икономика показа устойчивост на фона на поредица от шокове, а очакванията сочат възстановяване на растежа и продължаващ спад на инфлацията, се посочва в окончателното изявление на служителите на МВФ в края на официалното посещение на служители на МВФ в България. Документът беше публикуван във вторник и беше обявен на пресконференция от ръководителя на мисията Жан-Франсоа Дофин.

Посещението се проведе от 6 до 19 март, по време на което служителите на МВФ проведоха редица срещи с представители на българските власти, фирми и неправителствения сектор.

В окончателното изявление се отбелязва, че инфлацията остава по-висока от своите колеги и че значителните рискове могат да намалят растежа и отново да повишат инфлацията. „В този контекст фискалната политика трябва да постигне баланс между подкрепата за борбата с инфлацията и ненакърняването на възстановяването. Това изисква неутрална фискална позиция, а не експанзионистичен бюджет за 2024 г.“, се казва в документа.

„Гледайки към бъдещето, с приемането на еврото на хоризонта, политиките трябва да се справят с преплетени и дългогодишни предизвикателства: бедността и неравенството са високи, конвергенцията със средния доход в ЕС изостава от останалите, докато ниските инвестиции, производителността и намаляващото население възпрепятства икономическия растеж Финансови реформи В изявлението се казва: „Структурните реформи трябва да имат за цел устойчиво разширяване на пространството, за да посрещнат инвестиционни и социални нужди, докато структурните реформи трябва да засилят управлението, да повишат производителността и конкурентоспособността и да ускорят зеления преход.“

В отговор на журналистически въпрос по време на пресконференцията Дофин каза, че присъединяването на България към еврозоната през 2025 г. е реалистично.

Той каза, че страната ни е готова по отношение на законодателните и техническите изисквания, като добави, че покриването на стандарта за инфлация е въпрос на време. Дофин посочи, че има много ползи от влизането в еврозоната: не само по-ниски транзакционни разходи, но и повишено доверие в страната, което означава повече инвестиции и по-силна институционална рамка за банковия и финансов сектор.

С приемането на валутния борд България до голяма степен се отказа от контрола върху своята парична политика, тъй като по същество прилага свързаната с нея валутна политика, тази на Европейската централна банка, каза Дофин. Той добави, че с присъединяването си към еврозоната България ще има място на масата и ще бъде част от решенията на паричната политика, които касаят нейната икономика.