Българската икономика се забавя в съответствие с тенденциите в развиващите се икономики в Европа и Централна Азия

Българската икономика ще се забави през 2023 г. в съответствие с тенденциите в основните търговски партньори. Инфлацията продължава да се забавя, но темпото е бавно и застрашава кандидатурата на страната за присъединяване към еврозоната през 2025 г., според пролетния икономически доклад на Световната банка за Европа и Централна Азия, публикуван в четвъртък. Реалните увеличения на заплатите ще изпреварват растежа на производителността през 2023 г., което поражда опасения относно конкурентоспособността. В доклада се казва, че подновената политическа несигурност застрашава програмата за реформи на правителството.

България преодоля последните кризи сравнително добре, не на последно място поради навременната финансова подкрепа, която предостави на домакинствата и бизнеса. Икономическият растеж отбеляза само умерен спад през 2020 г., последван от силно възстановяване през 2021-2022 г. Фискалната позиция остана силна въпреки увеличените дискреционни разходи в отговор на шокове. Първичният дефицит не надхвърли 3% в нито една от годините на кризата, а публичният дълг – при 23,8% от БВП през 2023 г. – остава сред най-ниските нива в Европейския съюз, според доклад на Световната банка.

В периода 2015-2020 г. икономическият растеж в България подобри жизнения стандарт на средните и най-бедните 40% от домакинствата.

Тези подобрения доведоха до значително намаляване на нивата на бедност с 9,6 процентни пункта през този период. През 2021 г. обаче тази положителна тенденция беше обърната поради инфлационния натиск и по-ниските нива на заетост сред неквалифицираните работници.

Забавянето на икономическата активност доведе до умерен спад на заетостта през втората половина на годината. Въпреки това номиналните заплати продължиха да нарастват с двуцифрени темпове на годишна база през цялата 2023 г. По този начин ръстът на средната реална заплата се доближи до 5% за 2023 г., изпреварвайки растежа на производителността на труда и подхранвайки опасенията относно конкурентоспособността на страната.

Ръстът на потребителските цени продължи да се забавя през 2023 г., достигайки 3,8% на годишна база до януари 2024 г. Спадът на инфлацията обаче беше бавен и средната годишна инфлация достигна 15-годишен връх от 9,5% през 2023 г. След бързо влошаване на фискалната позиция в началото на 2023 г. През 2023 г. балансът се подобри по-късно през годината, тъй като мерките за повишаване на събираемостта на приходите дадоха резултат. Световната банка изчислява, че натрупаният фискален дефицит ще достигне 2,4% от БВП през 2023 г. или под тавана от Маастрихт от 3%.

Понастоящем инфлацията остава единственият критерий, който предизвиква Маастрихт да се присъедини, но разликата между действителните нива на инфлация и основния индекс бързо намалява.

Очаква се намаляването на бедността да се забави през 2023 г. до 5,12%, най-вече поради по-бавния икономически растеж и продължаващите високи цени на храните и енергията, които се отразиха негативно на тези, чиито номинални заплати не са в крак с инфлацията.

Очаква се икономическият растеж да се възстанови през 2024-2025 г. с очакваното възстановяване в еврозоната. Целта на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г. може да бъде трудна, но не и невъзможна за постигане, ако има стабилно правителство и тенденцията на инфлация продължи през следващите месеци, както се очаква.

Световната банка заяви, че дори банковият сектор да остане стабилен и високорентабилен (с нетната печалба, нараснала с 64% през 2023 г.), продължаващата кредитна експанзия – отразена в строителния бум – подхранва опасенията относно натрупването на кредитен балон за строителство . В своя икономически доклад за Европа и Централна Азия.

Политическите рискове отново нарастват, след като неуспешна премиерска ротация между двамата партньори от управляващата коалиция свали последното редовно правителство през март 2024 г. Сега страната върви към нов кръг от предсрочни избори – шестият за около три години – заплашителен и забавяне на импулса на реформите и застрашаване на реализацията на… Ключови политически цели като членство в еврозоната в близко бъдеще са изложени на риск.

Бюджетът на правителството определя цел за фискален дефицит (на касова основа) от 3% за 2024 г. на фона на амбициозна програма за капиталови разходи. Световната банка заяви, че се очаква текущата сметка да поддържа лек излишък през 2024-2026 г. поради очакваната низходяща корекция на вносните цени на ключови суровини и увеличаване на нетния износ на услуги.