Европейският съюз предоставя 1,8 милиарда евро за проекти за декарбонизация

Европейският съюз предоставя 1,8 милиарда евро за проекти за декарбонизация

Фондът за иновации на блока се финансира чрез схема за търговия с въглеродни емисии, според която по-високите емисии означават повече финансиране за зелени проекти.

След като системата за търговия с емисии на Европейския съюз стартира на рекордно високо ниво, Европейската комисия обяви, че ще финансира 17 нови устойчиви проекта в девет държави, за да съответства на… 1,8 милиарда евро. Държави Финландия, България, Полша, Швеция, Норвегия, Франция, Германия, Холандия, Исландия.

Парите ще дойдат от третия кръг на напреднали проекти на фонда за иновации Посветен на премахването на въглерода от икономиката на масата. Това е най-големият кръг за набиране на средства досега.

Фондът за иновации се финансира от Програмата за търговия с въглеродни емисии на Европейския съюз и законодателите в Брюксел очакват да генерира около 38 милиарда евро до 2030 г. Това е основното средство за реализиране на проекти в пакета Fit for 55 и решаване на проблема с емисиите.

Освен това този набор от закони показва, че политиците в ЕС се опитват да създадат система за кръгово финансиране, при която замърсителите финансират зелени проекти. На практика това означава, че повече емисии на CO2 означават повече финансиране за зелени проекти, докато по-ниските емисии означават по-малка необходимост от масивни операции за устойчиво изграждане.

Енергоемки индустрии, възобновяеми енергийни източници и съхранение на въглерод

Проектите, избрани в третата вълна на финансиране, обхващат широки въглеродно-интензивни сектори, като производство, водород, управление на отпадъците, възобновяема енергия и улавяне на въглерод. Според изявление на комисията те колективно могат да спестят до 136 милиона тона въглероден диоксид През първото десетилетие от дейността си сам.

Проектите с един поглед

Четири проекта в четири държави – България, Полша, Франция и Германия – се опитват да приложат мерки за декарбонизация в циментовата индустрия. В Германия проектът призовава за внедряване на процес за улавяне на кислород и въглерод, който ще генерира суровини за производството на синтетичен метанол.

В Полша и България проектите включват цялостен процес на улавяне, втечняване и съхранение от циментови заводи, докато отпадъчните продукти ще се съхраняват в чужбина. Българският проект ще използва изчерпано находище на природен газ в Черно море.

В областта на химическото производство финландски проект ще преобразува пластмасите в суровина за рафинериите. Междувременно в Швеция един проект ще преобразува остатъците от въглероден диоксид в метанол, докато друг проект ще произвежда заместители на полиестерни тъкани от целулоза.