Енергийната стратегия на България включва четири нови ядрени реактора: Нови ядрени

19 януари 2023 г

Министърът на енергетиката Русен Христов е изготвил енергийна стратегия за България за периода 2023-2053 г., в която са предвидени два нови реактора в Козлодуе и два реактора в Белен.

Христов очерта стратегията на събитието във вторник (Снимка: Министерство на енергетиката)

Христов, който беше министър на енергетиката в сегашното временно правителство, встъпи в длъжност през август. Той очерта стратегията на кръгла маса с президента Румен Радев, премиера Гълъб Донев и др.

Целта на енергийната стратегия е България да остане „водещ производител и износител на електроенергия в региона“. Той отбелязва, че енергийната индустрия на страната е изнесла повече от 12 TWh електроенергия за около 3 милиарда евро (3 милиарда щатски долара) миналата година – „това прави сектора един от най-големите износители в страната“ и позволява мерки за ограничаване на скока. Цените на електроенергията, което показва, че „секторът оказва сериозно влияние върху поддържането на конкурентоспособността на цялата икономика“.

Според Министерството на енергетиката на страната:Изпълнението на политиките и проектите, предвидени в стратегията, трябва да допринесе за постигане на европейските цели за декарбонизация и повишена енергийна ефективност. Осъществяването на справедлив преход за декарбонизиране на засегнатите региони, както и защитата от енергийна бедност, е сред основните приоритети, изложени в документа.

Четирите нови реактора ще осигурят продължаване на ядрената енергетика и след извеждането от експлоатация на съществуващите два.Христов каза, че България има всички основни изисквания за развитие на ядрената енергетика с подготвен персонал, традиции, инфраструктура и лицензирани площадки.

Стратегията предвижда използването на въглища да продължи до 2030 г., преди да намали употребата им до нула до 2038 г. – графикът е предназначен да позволи „спестяване на енергия и национална сигурност“, като същевременно изисква от всички производители да „подобрят дейностите си, за да намалят въглеродните емисии, така че продължително използването на въглища не противоречи на целите“. Европейското премахване на въглерода.

Стратегията също така включва разширяване до 7 GW слънчева и 2 GW вятърна енергия до 2030 г. и 12 GW слънчева енергия и 4 GW вятърна енергия до 2050 г., както и 870 MW нови водноелектрически проекти до 2030 г. и 1270 MW до 2018 г. 2050 г. Там също така ще бъде разширяване на производството на водород, намаляване на вноса на природен газ и въвеждането на 600 мегавата акумулаторни батерии до 2030 г. и 1,5 гигавата сезонни системи за съхранение до 2050 г., според БТА новинарска агенция. Ще бъдат модернизирани и около 2000 километра от електропреносната мрежа.

Двата действащи руски проектирани български реактора ВВЕР-1000 в Козлодуе – V и VI блок – генерират около една трета от електроенергията в страната. Първите мрежови връзки бяха съответно през 1987 г. и 1991 г. и двете бяха подложени на програми за обновяване и удължаване на живота, за да се даде възможност за удължаване на експлоатацията от 30 на 60 години. Реактори 1-4 на Козлодуй бяха ВВЕР-440, които бяха класифицирани от Европейската комисия като неподлежащи на модернизация и които България се съгласи да затвори по време на преговорите си за присъединяване към Европейския съюз през 2007 г.

Проектът Белене в Северна България трябваше да изгради два блока с мощност 1000 MW, използвайки руски проекти ВВЕР-1000. Първоначалните работи по обекта започнаха през 2008 г. и бяха подписани договори с доставчици за компоненти, включително големи изковки и I&C системи, но проектът се провали поради проблеми с финансирането и беше спрян през 2012 г. През 2019 г. тогавашното правителство обяви стратегически инвеститор за участие в проекта Белене за изграждане на два реактора Той обаче каза, че няма да се предоставят гаранции за финансиране или дългосрочни договори за продажба на електроенергия.

През януари 2021 г. българският кабинет одобри планове за седми блок в Козлодуе и съобщи, че са водени разговори с американската компания Westinghouse за оползотворяване на вече доставеното от Русия оборудване за проекта Белене, което тогава. Той трябва да възлиза на около 1,3 милиарда лева (810 милиона щатски долара). Миналата седмица българското Народно събрание гласува със 112 срещу 45 и 39 въздържали се проекторезолюция, която иска от министрите да преговарят с правителството на САЩ за новия блок AP1000 в Козлодуй, призовавайки за действие до 1 март за ускоряване на процеса на одобрение. и изграждане на блока, както и стартиране на процедури за лицензиране и оценка на въздействието върху околната среда за друг реактор, който ще бъде блок 8 в Козлодуй.

Страната проведе четири избори за две години, които досега не успяха да създадат постоянно правителство. Лявоцентристката БСП беше помолена по-рано тази седмица да види дали може да състави достатъчно голяма коалиция, за да състави правителство, след като две други партии се провалиха в усилията си да го направят.

В реч тази седмица, която очерта резултатите от временното му правителство, министър-председателят Гелаб Донев подчерта енергийната политика, като каза: „В условията на енергийна криза … wБез стратегически документ, който поставя ясни цели за развитие на сектора, всяко правителство ще прилича на човек в тъмна стая, който търси ключа към светлината.“

Проучен и написан от World Nuclear Energy News