Киргизката полиция предотврати отвличането на друга булка, след като спря кола с превишена скорост

Руслан Хасбулатов, руски политик, чиято драматична конфронтация с тогавашния президент Борис Елцин през 1993 г. доведе до смъртоносния атентат срещу сградата на парламента в Москва, събитие, което промени политическия курс на постсъветска Русия, почина на 80-годишна възраст, според руската държавна телевизия.

Държавната телевизия съобщи на 3 януари, позовавайки се на близки, че Хасбулатов е починал в дома си извън Москва.

Хасбулатов, етнически чеченец, беше близък съюзник на Елцин в последните дни на Съветския съюз през 1991 г. И двамата бяха избрани през 1989 г. в новия Конгрес на народните депутати на Съветския съюз, в който Елцин оглавяваше фракция, критична към тогавашния СССР съюз. Програмата за реформи на президента Михаил Горбачов не е достатъчно радикална.

Елцин става президент на Руската съветска социалистическа република през юни 1991 г. и назначава Хасбулатов за председател на руския парламент.

Но Елцин и Хасбулатов стават съперници и Хасбулатов се съюзява с Александър Руцкой, вицепрезидент на Елцин, който се опитва да отстрани президента през 1993 г. след решението на Елцин да разпусне парламента. Тяхната незабравима конфронтация води до бомбардирането на сградата на парламента – известна като Белия дом – от сили, лоялни на Цин, които нахлуват в сградата и арестуват Хасбулатов и Руцкой. И двамата бяха хвърлени в затвора, но по-късно помилвани.

Събитията дадоха на Елцин възможност да промени конституцията, за да консолидира властта в президентството, нещо, което неговият приемник, Владимир Путин, можеше да използва, за да изтрие всякакви следи от демокрация.

Хасбулатов каза в коментар, написан за RFE/RL 15 години по-късно, че събитията от 1993 г. ускориха унищожаването на парламентарната демокрация в Русия и доведоха до приемането на силно президентство.

Хасбулатов също играе важна роля в политическите събития в Чечня между преврата през август 1991 г. срещу Горбачов и решението на Елцин през 1994 г. да изпрати войски в Чечения за „възстановяване на конституционния ред“.

Това доведе Хасбулатов до конфликт с Джохар Дудаев, който беше избран за председател на неофициалния Всенароден съвет на чеченския народ през ноември 1990 г. Седем месеца по-късно, на 8 юни 1991 г., Конгресът провъзгласи независима чеченска република извън РСФСР. Република и СССР

Хасбулатов пътува до Грозни през септември 1991 г. като емисар на Елцин с цел да принуди Доку Завгаев, председател на чечено-ингушския областен комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), да подаде оставка. Но Дудаев го надхитри и той беше избран за президент в края на 1991 г. с 90 процента от гласовете.

Пет дни по-късно Дудаев подписва указ, потвърждаващ независимостта на Чечня от разпадащия се Съветски съюз, което кара Елцин да изпрати руски войски в Чечня. Конфликтът приключи през август 1996 г. със силите на чеченската съпротива, които превзеха Грозни и официално мирно споразумение.

Хасбулатов по-късно твърди, че през есента на 1994 г. Дудаев е можел да бъде отстранен „практически без изстрел“, но Москва се е намесила, вместо да рискува наследяването на Хасбулатов. Хасбулатов записва ролята си в книга, озаглавена „Как ми попречиха да спра войната в Чечня“.

Хасбулатов продължи да коментира събитията в Чечения. Неговият анализ включва вникване в психологическото въздействие върху чеченското общество на масовото унищожаване на инфраструктурата и икономиката на републиката.

Хасбулатов е роден в село Толстой-Юрт, северно от Грозни, на 22 ноември 1942 г. Той е отгледан в Казахстан. Постъпва в Московския държавен университет през 1962 г. и завършва право. В съответствие със семейната традиция, той следва няколко висши степени, като се фокусира върху политическото, социалното и икономическото развитие на капиталистическите страни.

Политическото участие на Хасбулатов започва в края на 80-те години на миналия век по времето, когато Горбачов, тогава все още генерален секретар на Комунистическата партия, организира първите избори с множество кандидати в историята на Съветския съюз като част от своята програма за реформи.

С репортаж от бившия анализатор на RFE/RL Лиз Фулър