Необходима е спешна бюджетна дисциплина

Съществува спешна нужда от бюджетна дисциплина както по отношение на процеса, така и по отношение на съдържанието. Държавният бюджет за 2025 г. ще бъде индикатор дали България върви в правилната посока, каза управителят на Българската народна банка и ръководител на МВФ Димитър Радев пред кореспондента на БТА Илиян Цвин в петък. Радев беше във Вашингтон, за да участва в годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд.

Коментирайки целта на България да приеме еврото, Радев каза, че е необходима разумна макроикономическа политика с акцент върху фискалната дисциплина и координацията на парично-финансовите условия в България. Той добави: „И в двата случая говорим за много кратък хоризонт и прозорец на възможност, който не трябва да се пропуска“. В противен случай, ако се отложи приемането на еврото, съществува риск от спад на кредитния рейтинг на България и влошаване на условията за финансиране на българската икономика, което рейтинговите агенции изрично потвърждават.

„Когато бюджетът се справя с хроничен дефицит, това са милиарди лева, които в крайна сметка ще трябва да платят фирмите и домакинствата“, отбеляза Радев.

По думите му България е единствената страна, която е член на банковия съюз, без да е част от еврозоната. В тази връзка подкрепата в банковите среди за присъединяването на България остава силна и градивна.

Относно ревизираната прогноза на Международния валутен фонд за растеж на българската икономика до 2,3% от 2,7% през пролетта, Радев каза, че няма качествена разлика между новата прогноза и прогнозата на Българската народна банка, която беше публикувана по-рано тази година. „Предвид вътрешните и външните предизвикателства ръстът на БВП от над 2% може да се счита за относително положително развитие“, коментира управителят на БНБ.

Кредитите за бизнеса и домакинствата са ключов фактор за поддържане на икономическата активност. Радев обясни, че това, което централната банка прави, е да калибрира процедурите си за постигане на целите на макропруденциалната си политика без стагнация на кредитите, а оттам и на икономическата активност.

В отговор на въпрос какви са ефектите от новите задължителни лимити на банките върху показателите за ипотечни кредити, въведени от Националната банка на Бахрейн в началото на септември, Радев каза, че целта на тези мерки не е да затруднят кредитирането, а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на ипотечните кредити. Потенциални рискове в банковата система. По думите му последното действие е БНБ да активира на практика целия набор от макропруденциални инструменти, с които разполага централната банка.

Според Радев има две тенденции – една положителна и една отрицателна – на срещите на МВФ и Световната банка тази година във Вашингтон. Положителната тенденция е по-ниската инфлация, а отрицателната е продължаващата липса на фискална политика. дисциплина. Тези тенденции са ясно изразени и в България.

По-долу е пълният текст на интервюто:

В последния си доклад за световните икономически перспективи Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растеж на българската икономика до 2,3%, докато растежът през пролетта се очакваше да достигне 2,7%. Какви са вашите очаквания?

Няма качествена разлика между новата прогноза на МВФ за икономическия растеж на България през 2024 г. и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година. Като се имат предвид вътрешните и външните предизвикателства, ръстът на БВП от над 2% може да се счита за относително положително развитие.

Какви опции има БНБ, ако икономиката се забави повече от очакваното?

Кредитите за бизнеса и домакинствата са ключов фактор за поддържане на положителна икономическа активност. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки за постигане на целите на макропруденциалната си политика без стагнация на заемите, а оттам и на икономическата активност.

По време на разговорите, които се проведоха във Вашингтон на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, получавате ли подкрепа от вашите колеги за присъединяването на България към еврозоната?

България е единствената страна, която е член на Европейския банков съюз, без да е член на еврозоната. В това отношение подкрепата в банковите среди остава силна и градивна.

Кога смятате, че България ще изпълни критерия за инфлация, който е определен като единствения, на който страната не отговаря, за да влезе в еврозоната?

Отговорът следва да се търси в линията на провеждане на разумна макроикономическа политика с акцент върху незабавната фискална дисциплина и хармонизиране на парично-финансовите условия на страната. Така или иначе, говорим за много кратък хоризонт и прозорец на възможност, който не бива да се пропуска.

Намираме се в период, в който наближава представянето на общия бюджет на държавата за следващата година. Виждате ли рискове в тази насока, които да повлияят на процеса на присъединяване към еврозоната?

Ето за какво говоря: спешна бюджетна дисциплина по отношение на процеса и съдържанието. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали се движим в правилната посока.

Смятате ли, че има рискове за икономиката, както някои рейтингови агенции прогнозират, които могат да станат реалност, ако приемането на еврото бъде отложено?

Рискът, който кредитните агенции изрично подчертават, е в спад на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на икономиката ни. Когато бюджетът е снизходителен към хроничните дефицити, тези милиарди лева в крайна сметка ще трябва да се плащат от фирми и домакинства.

Очаквате ли новите стандарти да затруднят отпускането на нови ипотеки и забелязахте ли вече ефекта им върху пазара на недвижими имоти?

Целта на тези мерки не е да се затрудни кредитирането, което, както казах в началото, е важен фактор за икономическата активност в страната, а да се създаде надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система. Чрез тези последни мерки ние на практика активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които разполага централната банка.

Какви общи очаквания усетихте по време на срещите по отношение на развитието на световната икономика, особено на еврозоната и Европейския съюз?

Очертават се две тенденции, едната положителна, а другата отрицателна. Положителното е по-ниската инфлация, а отрицателното е продължаващата липса на фискална дисциплина, което води до увеличаване на дълговата тежест. Тези тенденции имат ясни прогнози и у нас.