Отбелязваме 30 години от футболното лято, когато Бог беше българин

Датата е 17 ноември 1993 г. Това е последната минута от мача между България и Франция на „Парк де Пренс“ в Париж, който трябва да реши състава на световното първенство в САЩ догодина. Резултатът беше 1:1 (както Франция щеше да се класира), всички чакаха последния съдийски сигнал, когато българинът Емил Костадинов отбеляза прекрасен гол срещу Бернар Лама, с което България се класира за шести път на световните финали, а в ефир на Българската национална телевизия, зрителите успяха да чуят фразата на незабравимия за спортния коментатор Николай Колев, известен още като Мишмана – „Господ е българин!“. Удивителен знак, който остана в историята на спорта и влезе в световния футболен речник, написан от британския журналист Том Уилямс през 2018 г.

И така започна Вълшебната футболна приказка на една нацияТой достига своя връх през лятото на 1994 г. по стадионите на Съединените американски щати, когато успехът на българския национален отбор надминава и най-смелите мечти на всеки българин. Още в груповата фаза победата с 4:0 над Гърция беше първата такава победа, записана от българския национален отбор на световно първенство. Последва победа с 2:0 над Аржентина. Българите победиха Мексико с 4:2 след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време и продълженията) в осмия кръг. Следва незабравимият четвъртфинал, в който тимът на Димитър Пенев се изправи срещу световния шампион Германия. След 0:0 през първото полувреме германците поведоха с гол на Лотар Матхаус от дузпа, но само за 3 минути, в 75-ата и 78-ата минута, нашите футболисти обърнаха резултата на 2:1 с голове от Христо Стоичков и Йордан Лешков. Инерцията от победи спря срещу Италия на полуфиналите с 2-1, последвана от загуба с 4-0 от Швеция в мача за третото място. Но нацията ликуваше!

„Вие направихте много за България, което всички дипломати и политици не успяха да направят през този век“, каза тогавашният български президент Желю Зелев в обръщението си към играчите.

Изминаха 30 години от онези безсънни юлски вечери Когато площадите и улиците на България бяха пълни с хора не от политически протест и недоволство, а от гордост и благодарност, че „Бог е българин“. Днес продължаваме да се питаме – Каква суперсила притежават 22-мата избраници в състава на старши треньора Димитър Пенев?

Като цяло този пост е комична ода за тази победа не само за българския футбол, но и за българския народ като цяло. Един от нейните автори, писателят и режисьор Тодор КарагьоровПред Българско радио той каза, че историята в книгата съдържа героичност, подвизи и лични развития, преплитайки исторически и измислени събития от света на комиксите.

Ние сме напълно верни на историята на нашия футболен отбор в САЩ. Гледаме ги на живо от легендарния финален мач срещу Франция, който ни класира за финалите, а след това, мач след мач в Америка, ги следваме в стил комикси, с графични романи, като всеки мач се появява като глава в нашата книга.

Освен документалната част, в която се фокусираме стриктно върху играчите, головете и противниците, ние добавяме артистичен щрих към историята – превръщайки играчите в герои с много специфични таланти. Това вече е наше, едно артистично допълнение към тази история. Отделно за всеки един от големите ни футболисти – Христо Стоичков, Трифон Иванов, Красимир Балъков, профилираме 8 от тях с треньора – правим история в детството, когато всеки от тях получава своята суперсила, която от своя страна се активира в самите мачове. В силата на всеки един от тях се опитахме да вплетем елемент от българския фолклор, като левия крак на змея на Христо Стойшков или като неизчерпаемата енергия на Балъков.

Самият Трифон Иванов, който всъщност беше запомнен от международните фенове по онова време като лош защитник с безмилостен поглед и вкус към вълк, също ни свърза с такава легенда, че бил ухапан от вълк, когато бил млад и спечелил своето сила, която след това превърна на терена в защитник, който не беше… „Безмилостен“.

Вълкът беше един от прякорите на Трифон Иванов.

Изданието на комикса „94th. The Legend“ излезе за по-малко от шест месеца. В първите седмици Тодор Карагьоров и колегата му Милин Антиухов написаха историята, измислиха митологията, а след това щафетата поеха артистите – Йордан Бранковски, Диана Нанева, Димитър Петров, Иван Домочиев и Десислава Бранковски.

Книгата включва и много „безценни интервюта“, по думите на екипа, проведени от Милин Антиухов с някои от златните звезди на България, сред които Красимир Балъков, голмайстора на отбора Христо Стоичков, тогавашния селекционер на националния отбор Александър Денев и разбира се коментаторът… Гласът му символизира всички успехи – журналистът Борис Касабов. „Те предоставят много интересна допълнителна информация, която се съчетава много добре с художествената литература, която предоставяме, защото я подкрепя с документална достоверност“, признава Тудор.

Историята включва интересен момент от конфликт между Стойшков и Балъков по време на мача срещу Германия.

„Това е реална ситуация, в която двамата се бият на полувремето с Германия, когато нещата не вървят добре за нас, а те са двама от най-важните ни играчи, но разрешавайки този конфликт, те обединяват цялото Всъщност това минава без това да забелязват всички фенове, но след това в техните интервюта и разкази се оказа, че това е ключов момент в представянето на отбора, малко след почивката нашият отбор се възстанови и направи онзи обрат, който всички помним и който ни изведе до историческия полуфинал”, обяснява Тодор Карагиров.

Стойшков и Балъков остават единствените българи в идеалния състав за Мондиал 1994.

„Отборният дух е най-голямата сила на най-добрия български футболен отбор в историята ни. Това е дух, смекчен от скандали и перипетии, но винаги подчинен на една цел – колективен успех и доза късмет можем още веднъж Друго е да изпитаме еуфорията на футбола като нация, а дотогава – ще продължим да гледаме европейските финали в Германия и да подкрепяме другите.

Прочетете също:

картините: mainatown.bgfutbol94.com, архив