Ревю: Последната чайка – Cineuropa

03.08.2023 г – В седмия си пълнометражен документален филм българинът Тонислав Христов описва „застрашен вид“, като същевременно разкрива интригуващи подробности за един много местен феномен

получени от околната среда Добър пощальон [+see also:
film review
trailer
film profile]който се развива в силно обезлюдено българско село и е духовно свързан с изселения герой добър шофьор [+see also:
film review
film profile]главният герой в Последната чайка [+see also:
trailer
interview: Tonislav Hristov
film profile] Завършва колективния портрет на нарисуваните мъже Тонислав Христовфилми. Всички те са достигнали повратни моменти в живота си и са принудени да вземат решаващи решения. Филмът току-що беше показан в международния конкурс на Фестивал на документалния филм в Солунприблизително успоредно на добър шофьоркоето също отбеляза световната си премиера в Солун през ноември и скоро ще блесне с други заглавия в София Филм ФестОсновното състезание.

Последната чайка Започва с тайно заловени архивни извадки Христо КовачевКратък документален филм чайки (1977), който разглежда непознатите и обикновени Казанови по българското черноморско крайбрежие, докато се блъскат в (главно и за предпочитане) западни туристи с бравурно преувеличение. По онова време затворената природа на страната, която беше хваната в хватката на комунистическия режим, изглеждаше вечна и по този начин филмът стигна точно до точката от самото начало – флиртът с чужденки беше не само забавно занимание, но и отвори врати към светове, които бяха трудни за достъп по онова време.

В наши дни филмът следва един от онези космополитни мечтатели, които са обиколили света с романтичните си завоевания — и които също успяват да плащат сметките благодарение на своя чар, поне на сезонна основа. В следващите няколко сцени ще се опознаем Иванбившият спасител на плажа, който се появи в Добър пощальон Освен това, който все още върши старите си трикове да се опитва да уреди живота си и да се установи с просперираща дама в залеза на мъжкия си блясък.

От разкрити пред камера свидетелства, а също и от разговори и телефонни обаждания на негови приятели, научаваме за многобройните му афери и неуспешни опити да заживее в чужбина с няколко жени, както и за новия му внук в Украйна, от син, с когото са се разделили изключи всички контакти. Заклещен между бедността, годините напредък и естествено изчезващата си лекомисленост, Евън е изправен пред необходимостта да поеме отговорност за живота си, като посочи големи грешки от миналото и настоящето, така че бъдещите му перспективи да не остават повече безнадеждно мъгляви .

Със слънчеви последователности, използвани добре за изобразяване на екзистенциални облачни дни, и умерено темпо и умело редактиране, добавящи към приковаващо личната история на мъжкия спътник, Последната чайка Гледането е просто и забавно. Всъщност е толкова забавно, че сериозни въпроси, които човек може да си зададе, възникват едва след гледането. Например, какво е бъдещето на пустия и отдалечен роден град на Евън в страна, която сама по себе си е на покрайнините на континента и като такава винаги е разчитала на външни сили да определят съдбата й? Могат ли поуките от миналото да предотвратят надвиснала катастрофа? Къде прокарвате границата между естетиката на творческите документални филми и тези на риалити телевизията във филм, който следва отблизо своя герой от реалния живот по време на неговите емоционални възходи и падения?

Филмът не дава отговори, а само храна за размисъл.

Последната чайка Това е съвместна продукция на „Making Movies“ и българската компания „Soul Food“.