Световната банка леко понижава прогнозите си за растежа на българската икономика през 2023 г

Очаква се българската икономика да забави значително темпа си на растеж през тази година (1,4%), в съответствие с продължаващото забавяне на икономиката на еврозоната. Растежът може допълнително да стагнира, ако София не успее да постигне ключови етапи на реформите съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост, което може да доведе до допълнителни забавяния на предстоящите траншове, според последния доклад на Световната банка, озаглавен „Есен на 2023 г.: Забавяне на растежа, нарастващи рискове“. . , който изучава икономическите перспективи за страните от Европа и Централна Азия.

В пролетната си прогноза Световната банка очаква българската икономика да нарасне малко повече тази година – 1,5%.

Инфлацията в България ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г. Това би застрашило целта страната ни да се присъедини към еврозоната през 2025 г., смятат експерти от Световната банка.

Очаква се годишният ръст на потребителските цени в страната да достигне 9,8% през 2023 г. и да намалее през следващата година до 5,6%, след което до 4,2% през 2025 г., според оценки на Международната фондация.

Възможно е да се постигне целта на правителството за фискален дефицит от 3% за текущата година, но това може да стане за сметка на по-малко капиталови разходи от планираното. Авторите на доклада предупреждават, че това може да навреди на бъдещите перспективи за растеж.

Очаква се салдото по текущата сметка на България да премине към лек излишък през 2023-2025 г. поради очаквана низходяща корекция на цените на основните вносни суровини и увеличаване на нетния износ на услуги от страната.

Световната банка заяви, че политическите рискове са намалели значително след формирането на редовно коалиционно правителство през юни 2023 г. Приоритетите на новото правителство включват ускоряване на прилагането на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и подготовка на страната за присъединяване към Шенгенското пространство и еврозоната в близко бъдеще.

Предстоящите местни избори в края на октомври обаче може да засилят натиска върху управляващата коалиция и политическата несигурност да се повиши отново, предупреждават от Световната банка.

Като се има предвид по-бавният растеж и вероятността от продължаваща инфлация, бедността (използвайки линията на бедност от 6,85 щатски долара на ден) се очаква да продължи да намалява бавно, достигайки 3,5% през 2023 г., както се прогнозира в пролетния доклад на Световната банка.

Данните в доклада сочат още, че през 2023 г. българският износ ще намалее с 2,7% на годишна база, след като се повиши с 8,3% през 2022 г. Въпреки това през следващите две години 2024 и 2025 г. се очаква износът да се възстанови, а растежът е оценени съответно на 5,7% и 6,6%.

Българският износ на стоки и услуги за ЕС намаля с повече от 5% през първата половина на тази година на годишна база, отразявайки спад от 7,8% на износа към еврозоната, която е дестинация на близо 45% от българите износ. експерти от Световната банка.

Очаква се вносът в страната да намалее с 3% тази година и след това да нарасне с 6,5% и 7,8% през следващите две години, според оценки на Световната банка.

Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции, изразен като процент от БВП на страната, също се очаква да достигне 1,8% тази година, 2,6% през следващата година и 2,9% през 2025 г.

През 2023 г. се очаква приходите в бюджета да достигнат 39,5% от БВП на България, сочат прогнозите на Световната банка. През следващите две години се очаква да нарасне до 40,6% от БВП през 2024 г. и 41,3% от БВП през 2025 г.

Държавният дълг като дял от БВП също се очаква да падне до 22,5% през 2023 г., след това да се повиши до 22,7% през следващата година и след това отново да падне до 22,1% през 2025 г.