PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Централна и Източна Европа трябва да даде приоритет на плановете за климата – доклад

Централна и Източна Европа трябва да даде приоритет на плановете за климата – доклад

време за четене: 6 минути

Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) може да попречат на способността на Европейския съюз да постигне целите си в областта на климата, според загрижени активисти. Национални енергийни и климатични планове (NECP).

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта ангажимента на ЕС за постигане на нулев енергиен сектор до 2040 г. и ролята на Централна и Източна Европа за достигане на дял на възобновяема енергия от поне 42,5% или дори 45% в енергийния микс до 2030 г.

Само Словения, Хърватия и Испания обаче спазиха последния краен срок за представяне на актуализираните си планове, което поражда повече опасения, според нов доклад на Централноевропейската мрежа на централните банки.

Той посочи като проблем липсата на амбиция и прозрачност

Докладът твърди, че някои страни от ЦИЕ „показват ниски амбиции“ и не приемат на сериозно своите доклади за напредъка, възпрепятствани от тенденцията да се субсидира потреблението на газ и въглища, а не на възобновяеми енергийни източници, и дори липсващи данни в някои случаи. Това подкопава прехода от изкопаеми горива и рискува да провали минали ангажименти, според CEE Bankwatch.

Европейският борд на одиторите издаде подобни предупреждения, подчертавайки необходимостта от конкретни планове за декарбонизация на европейската икономика. Липсата на напредък в разгръщането на възобновяеми енергийни източници в Централна и Източна Европа също се разглежда като пропусната възможност, предвид потенциала на региона за слънчева и вятърна енергия.

Подходящият зелен преход може да донесе значителни ползи за региона, но за постигането на тази цел е необходим по-силен ангажимент и използване на средства от ЕС, според CEE Bankwatch. Прозрачността и участието на гражданското общество в процеса на изготвяне на Националния план за икономическо сътрудничество също бяха определени като липса, като се провеждаха ограничени обществени консултации.

Милиарди, отпуснати от фондовете за възстановяване на ЕС

От приемането на първоначалните NECP през 2019 г. и 2020 г…. много страни от Централна и Източна Европа предприеха стъпки към постепенно премахване на въглищата, премахване на пречките за насърчаване на възобновяеми енергии, декарбонизиране на отоплителните системи и подобряване на енергийната ефективност на сградите, се отбелязва в доклада.

Провеждат се важни реформи, някои от които се ръководят от законодателството на ЕС, а други са свързани с финансови операции на ЕС. В това отношение заслужават да се отбележат реформите в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост и благоприятстващите условия в рамките на политиката за съгласуваност. Освен това милиарди евро бяха отпуснати от Фонда за презаселване, фондовете на политиката на сближаване и Фонда за модернизация между 2021 г. и 2022 г. за насочване на така необходимите инвестиции в различните схеми за подпомагане.

„Страните-членки на ЦИЕ се възползват от фондовете на ЕС, като създават амбициозни планове за внедряване на възобновяеми енергийни източници. Използвайки RRF, се планира изграждането на офшорни вятърни паркове в Полша и фотоволтаичен парк ще бъде инсталиран върху стара мрежа от мини и въглища електроцентрали в Румъния.” Според CEE Bankwatch.

Сред бенефициентите са Полша, Унгария, Чехия и България

„Подкрепен от фондовете на политиката на сближаване, град Варшава може да модернизира своята мрежа чрез внедряване на интелигентни мрежови технологии чрез автоматизация на линии с високо напрежение. На други места се полагат усилия за попълване на сградния фонд в страни като Чехия, където има нова схема за зелени спестявания, финансирана от RRF.

„Унгария ще предприеме действия за енергийно ефективни иновации, а Словакия ще декарбонизира, като подкрепи развитието на потребителите и общностите на енергия“, пише CEE Bankwatch.

CEE Bankwatch каза, че страни като България инвестират в чиста мобилност и обществен транспорт с финансиране от RRF. Тези мерки може би не биха били възможни без финансиране от ЕС. В този смисъл те действат като важни фактори за улесняване или дори надхвърляне на изпълнението на плановете за национално икономическо партньорство. Като такъв, той служи като катализатор за енергийния преход в региона на ЦИЕ, подкрепяйки напредъка на целите на ЕС за устойчива енергия.

България и Унгария разкритикуваха липсата на план

По отношение на България, най-бедната страна в Европейския съюз, CEE Bankwatch коментира: „Един от най-тревожните аспекти на настоящата версия на Програмата за национално икономическо сътрудничество на България е липсата на общ план за постепенно премахване на въглищата и другите изкопаеми горива. липсата на такива цели и всъщност всеки конкретен план за декарбонизация пречи на България да получи финансиране от Фонда за справедлив преход.“

По отношение на Унгария тя каза, че „NECP, който беше приет през януари 2020 г., има недостатъци в няколко отношения. Първо, целта му за енергийна ефективност не е достатъчно амбициозна, като поставя много слаба цел от 6,7% в сравнение с нивата от 2018 г. Второ, има няма целенасочени действия за подпомагане на хората в енергийна бедност. Трето, той определя цел за възобновяема енергия от само 21%. По отношение на средносрочните и дългосрочни енергийни перспективи в подхода на правителството липсват амбициозни етапи“, пише CEE Bankwatch.

Полша е много фокусирана върху въглищата и й липсва прозрачност

В Полша CEE BankWatch съобщава, че „настоящата програма за национално икономическо сътрудничество не е в съответствие с целите на ЕС за климата и смекчаване. Тя не определя дата за постепенно спиране на въглищата, нито включва план за затваряне на въглищни мини или продажба на въглища активи.”

Може би най-тревожният аспект на плана е критичната роля на въглищата в енергийния микс, който се очаква да поддържа дял от над 50% до изграждането на първата атомна електроцентрала през 2030 г. Тези сериозни недостатъци са в ярък контраст с тези на ЕС цел за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Разочароващо, процесът на преразглеждане на плана не е прозрачен.

Липсващите данни от Словакия подкопаха плановете

„Един риск са техническите проблеми, свързани с актуализирането на NECP. Пример са докладите за напредъка на RCP, които не винаги се приемат сериозно в някои страни, като Словакия, където липсват данни. CEE Bankwatch пише, че данните не са точни или непоследователност може да подкопае ефективността на актуализираните планове.

„Моделирането, което е в основата на текущата програма NECP на Словакия, няма цел за въглеродна неутралност. Вместо това планът приема неамбициозен подход, който набляга на преминаването от въглища към изкопаем газ, ядрена енергия и биомаса“, пише CEE Bankwatch.

Целта за възобновяема енергия от 19,2% до 2030 г. е също толкова неамбициозна и разчита на значителни грешки, особено при отчитането на отоплението с биомаса в домовете и малките източници на замърсяване на въздуха, фактори, които не са правилно взети под внимание.

„Словашките власти дават дезинформация на Евростат, европейската статистическа служба, датираща от 2010 г. Следователно делът на възобновяемата енергия в страната трябва да бъде преразгледан, за да отразява действителните числа.

В по-положителен ход Словакия реши постепенно да прекрати добива и изгарянето на лигнитни въглища до 2023 г., което се очаква да намали емисиите на парникови газове в Словакия с около 3-5%, спестявайки 388-605 милиона евро от цени на електроенергия.

„Преговорите на Словакия за освобождаване от поетапно спиране на руското гориво дават ясна индикация къде са нейните приоритети в момента. През 2022 г. 60% от вноса на изкопаем газ в страната идва от Русия. Шокиращо, въз основа на последните данни за 2023 г. Словакия е шестият по големина руски вносител на изкопаеми горива в света.

Стратегията за постепенно премахване на руските горива и изкопаемите горива като цяло трябва да бъде част от NECP. CE Bankwatch сключи CE Bankwatch сключи CE Bankwatch сключи CE Bankwatch сключи CE Bankwatch сключи CE Bankwatch сключи CE Bankwatch сключи, че преразгледаният национален план за икономическо сътрудничество трябва да определи курс за модернизация на централното отопление в съответствие с Европейската зелена сделка, Repower EU и целите за неутралност на климата.

Балтийските държави се нуждаят от по-ясни цели

„Текущият NECP на Естония, публикуван на 19 декември 2019 г., е разработен въз основа на плана за развитие на енергийния сектор на Естония до 2030 г., който беше изготвен през 2017 г. и сега се счита за остарял“, отбелязва CEE Bankwatch.

NECP заявява, че Естония няма сериозни проблеми с енергийната бедност и че хората, страдащи от енергийна бедност, имат право на обществена помощ за живот. Ситуацията се е променила драстично през последната година, тъй като правителството въведе нови надбавки за покриване на електроенергия и сметки за отопление поради високи цени. По изключение. Тези субсидии обаче не са устойчиво решение и затова е необходима дългосрочна стратегия за намаляване на енергийната бедност“, се допълва в доклада.

По отношение на южната си съседка CEE Bankwatch коментира: „В първоначалния си NECP Латвия не успя да постави амбициозни цели за обновяване на многожилищни сгради, като постави само 2000 сгради за обновяване. Освен това, докато Латвия е поставила обща цел за възобновяема енергия, липсват конкретни цели за основните възобновяеми енергийни източници като слънчева и вятърна енергия.

„Настоящата национална програма за икономическо сътрудничество включва цел за разработване и прилагане на цялостно дългосрочно решение за повишаване на енергийната ефективност в жилищния фонд до 2030 г. Въпреки това, малък напредък е постигнат към постигането на тази цел и остава да видим как ще бъде постигнато“, добави компанията. CEE Bankwatch.

Румъния е критикувана за блокиране на големи вятърни и слънчеви паркове

Настоящата програма NECP в Румъния страда от много недостатъци, които възпрепятстват нейната ефективност за постигане на желания климатичен път. По-конкретно, има липса на последователност между поставените цели и предложените мерки за постигането им“, каза CEE Bankwatch.

„Планът просто предоставя опис на действията, без да предоставя ясна перспектива за това как те се допълват. Нивото на амбиция за възобновяеми енергийни източници не отразява потенциала на страната. Например, прогнозираният дял на възобновяемите енергийни източници от 30,7% до 2030 г. е под целта, препоръчана от Европейската комисия, е 34 %. Осъществимостта дори на тази ограничена цел е под въпрос предвид силната зависимост на Румъния от въглищата.

За съжаление газът е най-подходящото гориво за енергийния преход. Общите разходи за тези инвестиции в изкопаеми газове, финансирани от Европейския съюз и държавни публични средства, се очаква да достигнат 4,5 милиарда евро, заплашвайки да задълбочат зависимостта на Румъния от изкопаемите горива.

В допълнение към планираните газови инвестиции, Румъния също възнамерява да увеличи производството на ядрена енергия. Министерството на земеделието и развитието на селските райони (междувременно) се опита да предотврати изграждането на проекти за вятърна и слънчева енергия върху земи, по-големи от 50 хектара.

„По-важното е, че има спешна нужда да се инвестира в разширяване, модернизиране и цифровизиране на националната електрическа мрежа, за да се интегрират ефективно нови възможности за възобновяема енергия“, добави C.E. Bankwatch.